В „сивата зона“ органите не са готови за живот, обяснява националният консултант по неонатология
Проф. Боряна Слънчева е национален консултант по неонатология, началник е на клиниката по Неонатология към СБАЛАГ „Майчин дом“ в София.
Снимка: личен архив
Завършила е висше образование в Медицинска академия в София, има призната специалност по педиатрия и неонатология. Член е на Европейската асоциация на неонатолозите, Българското дружество по акушерство и гинекология, Българското дружество по педиатрия. Тя е водещ изследовател в разработване на програма за профилактика на мозъчните кръвоизливи при деца с ниско и екстремно ниско тегло.
Проф. Слънчева, ако допреди години се гордеехте със спасяването на новородени с тегло 1000 грама, сега имате успех с деца, тежащи 450-500 грама, което е трудно дори да си представим. Това вероятно е огромен стрес за родителите?
Истината е, че родителите рядко са подготвени за това изпитание. Раждането на недоносено дете и критично болно кърмаче може рязко да промени живота на семейството. То може да има дългосрочни последици както за детето, така и за родителите. В първите седмици и майката, и таткото често преминават през два етапа на стрес – първо изпадат в остро стресово състояние, а след това в посттравматичен стрес.
Тези две състояния протичат различно при единия и при другия. Затова медицинският екип на болницата трябва всеки ден, най-подробно, с необходимите допълнителни пояснения да поднася по достъпен начин информацията на родителите.
Кои прегледи по време на бременността са особено важни и могат да подскажат, че има проблем или риск за бебето?
Важно е бременността да се следи. В 12-ата седмица се прави ехографски преглед, както и пренатален биохимичен скриниг за вродени хромозомни заболявания. В 18-ата седмица бременната отново се гледа. Целта е да се проследи развитието на органите на бебето. И отново се прави преглед между 22 и 24 седмица, за да се види феталната морфология.
Тези прегледи трябва да се правят от добри специалисти. Те дават предварителна информация за евентуални нарушения. И е важно наистина предварително да разполагаме с информация. Особено при по-тежки нарушения в морфологията на белия дроб, кисти, диафрагмални хернии, аномалии в развитието на бъбреците.
Защо тази диагностика е важна за специалистите?
Тази предварителна ехографска диагностика ни насочва какво ще правим, след като бебето се роди. Ако се наложи хирургическа намеса, имаме възможност да изберем най-подходящия момент. Затова пренаталната диагностика е изключително важна. А от бременната зависи да се явява редовно на преглед и бременността да се следи.
Кой е най-рисковият период за раждане на бебето, щом може да спасите и тези родени с тегло 500 и дори 450 грама?
Проблемът е не само ниското тегло, а преждевраменното раждане в 22-25 седмица. В цялата медицинска литература те се водят в „сивата зона” за реанимация и са особено критични за отглеждане.
Защо?
Основното е, че всичките им органи са все още незрели и не са подготвени за живот. Най-вече белите дробове. След 26-ата гестационна седмица вече шансовете на бебето се увеличават значително.
Бихте ли разяснили малко по-подробно проблема, който недоносеното бебе има с белите дробове?
Доносените бебета се раждат с 50 милиона алвеоли, а при недоносените броят им е много по-малък. Самата структура на алвеолата е неразвита, което крие рискове. На практика, бебето не може да диша самостоятелно.
А другите уязвими органи кои са?
Уязвими са съдовете, склонни към кървене – има риск от кървене в мозъка, и там структурите не са развити. Съдовете имат отношение към нарушения на зрението – най-честото е ретинопатия. Бъбреците не са зрели – не са завършили своето анатомично развитие и има риск от бъбречна недостатъчност. Храносмилателна система също е неразвита – тези бебета се захранват трудно и обикновено им даваме специални храни.
Кога недоносено бебе успява да настигне връстниците си и се изравнява по повечето показатели на растеж и развитие, ако няма увреждания, разбира се?
Няма правило. При всяко дете „наваксването“ е индивидуално, но обикновено това става за около година и половина. До 2-годишна възраст 10 на сто остават с по-ниско тегло и успяват да го компенсират към четвъртата. Ние насочваме родителите за консултация с ендокринолог, който да следи развитието на бебето след изписване от родилния дом и, ако има нужда, да препоръча какви мерки да се вземат.
Веселина Мончева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари